старотюркски

Старотюркският е термин, който се отнася до езиците и културите на древните тюркски народи. Той обикновено включва историческите и лексикалните особености на тюркските езици, говорени в Централна Азия и в съседните региони в периода между 6-ти и 13-ти век. Старотюркският език е основата на съвременните тюркски езици и играе важна роля в изучаването на историческата лингвистика и етнографията на тюркските народи. По-специално, старотюркският е свързан с писмените паметници, открити в региона на Монголия и Сибир, които съдържат ценни данни за обществото, религията и културата на древните тюрки.