Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стеблен

[ˈstɛblɛn]
Ударение
стѐблен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стеб-лен
Род
мъжки
Мн. число
стеблени
Докладвай грешка в описанието

Как се пише стеблен

Грешни изписвания: стяблен

Правописът следва корена на дублетната форма стебло. Основната форма в съвременния книжовен език е стъблен (от стъбло), но стеблен се допуска като дублет.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стебло
Произлиза от съществителното 'стебло' (дублетна форма на 'стъбло'), което има славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стеблен резник
  • стеблена грудка
  • стеблени листа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.