Dumite-BG – онлайн речник за българския език

степ

[stɛp]

степ значение:

Какво е степ? Голяма равнинна област в умерения климатичен пояс, покрита предимно с тревиста растителност, лишена от дървета, характерна за Евразия.

1. (География) Голяма равнинна област в умерения климатичен пояс, покрита предимно с тревиста растителност, лишена от дървета, характерна за Евразия.
Ударение
сте'п
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
степ
Род
женски
Мн. число
сте'пи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на степ

(География)
  • Безкрайната степ се простираше до хоризонта.
  • В казахската степ зимата е сурова и ветровита.

Синоними на степ

Антоними на степ

Как се пише степ

Грешни изписвания: стеб

Думата се пише с п в края. При проверка се прави промяна на формата, за да се чуе звучният съгласен (напр. степи), което потвърждава беззвучния изговор в края на думата.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:степь
Заета от руски език (степь), където вероятно е с първоначално значение „утъпкано място“ или „равнина“. Думата навлиза в западноевропейските езици като термин за специфичния биом.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкрайна степ
  • камениста степ
  • степна растителност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.