Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стечение

[stɛˈtʃɛniɛ]

стечение значение:

Какво е стечение? Случайно съвпадане или събиране на обстоятелства, факти или събития по едно и също време.

1. (Обща употреба) Случайно съвпадане или събиране на обстоятелства, факти или събития по едно и също време.
2. (Остаряло / Книжовно) Събиране на много хора на едно място; стичане.
Ударение
стечѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сте-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
стечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стечение

(Обща употреба)
  • Благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, той успя да хване последния влак.
  • Това не е планирано, а е резултат от странно стечение на факти.
(Остаряло / Книжовно)
  • Имаше голямо стечение на народ пред двореца.

Антоними на стечение

Как се пише стечение

Грешни изписвания: зтечение, с-течение, стеченйе

Пише се с с-, въпреки че следващата съгласна 'т' е беззвучна, етимологията е от предлога 'с' (събиране). Не се пише със 'з'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + течѐние
Образувано от предлога 'с' (със значение на събиране) и корена на глагола 'тека' (тичам, движа се). Означава буквално 'събиране на едно място чрез течене или движение'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стечение на обстоятелствата
  • неблагоприятно стечение
  • щастливо стечение
Фразеологизми:
  • по стечение на обстоятелствата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.