Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стихотворец

[stixotvɔrɛt͡s]

стихотворец значение:

Какво е стихотворец? Човек, който пише стихове; поет. Думата може да звучи леко архаично или приповдигнато.

1. (Литература) Човек, който пише стихове; поет. Думата може да звучи леко архаично или приповдигнато.
2. (Пейоративно/Иронично) Некадърен поет, драскач; човек, който механично съставя рими без художествена стойност.
Ударение
стихотво̀рец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сти-хо-тво-рец
Род
мъжки
Мн. число
стихотворци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стихотворец

(Литература)
  • Той бе талантлив стихотворец, възпяващ красотата на природата.
(Пейоративно/Иронично)
  • Не всеки, който римува две думи, е поет; повечето са просто стихотворци.

Синоними на стихотворец

Антоними на стихотворец

Как се пише стихотворец

Грешни изписвания: стихо творец, стйхотворец, стихутворец, стихотвурец

Сложните съществителни имена се пишат слято: стихотворец.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стих + творити
Сложна дума от корените 'стих' и 'творя' (създавам). Калка на гръцкото 'στιχοποιός'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народен стихотворец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.