стоене
[stɔˈɛnɛ]
стоене значение:
Какво е стоене? Действието по глагола 'стоя'; пребиваване в изправено положение или на едно място без движение.
1. (общо) Действието по глагола 'стоя'; пребиваване в изправено положение или на едно място без движение.
2. (преносно) Бездействие, липса на развитие или прогрес.
- Ударение
- стое'не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сто-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- стоения
Примери за използване на стоене
(общо)
- Продължителното стоене прав изморява краката.
- Стоенето на опашка пред магазина продължи повече от час.
(преносно)
- Това стоене на едно ниво в кариерата го депресираше.
- Безцелното стоене вкъщи не е полезно.
Синоними на стоене
Как се пише стоене
Грешни изписвания: стоине, стойене, стуене
Думата е отглаголно съществително на -ене. Пише се с 'е', тъй като произлиза от глагол от II спрежение (стоя), но формата следва модела за образуване с наставка -не върху глаголната основа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стоꙗти
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'стоя'. Коренът произлиза от праславянската форма *stojati, която е свързана с индоевропейския корен *sta- (стоя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- продължително стоене
- безцелно стоене
- стоене на крак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
