Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стопилка

[stoˈpilkɐ]

стопилка значение:

Какво е стопилка? Вещество (обикновено метал, сплав или стъкло), което е приведено в течно състояние чрез нагряване.

1. (металургия/физика) Вещество (обикновено метал, сплав или стъкло), което е приведено в течно състояние чрез нагряване.
2. (електротехника) Металната нишка или пластина в електрически предпазител, която се разтопява и прекъсва веригата при претоварване.
Ударение
стопѝлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сто-пил-ка
Род
женски
Мн. число
стопилки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стопилка

(металургия/физика)
  • Температурата на стопилката трябва да се контролира прецизно преди отливането.
  • Кристализацията започва при охлаждане на стопилката.
(електротехника)
  • Трябва да сменим изгорялата стопилка на бушона.
  • Стопилката е калибрирана за ток от 10 ампера.

Синоними на стопилка

Антоними на стопилка

Как се пише стопилка

Грешни изписвания: ступилка, стопйлка

Пише се с о (от корена топ-ъл/топ-я).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стопя
Дериват от глагола 'стопя' (разтопявам) с наставка -лка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метална стопилка
  • полимерна стопилка
  • температура на стопилката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.