стражар
[strɐˈʒar]
стражар значение:
Какво е стражар? Служител на полицията в България до 1944 г.; полицай с нисък чин, който пази реда на улицата.
1. (история) Служител на полицията в България до 1944 г.; полицай с нисък чин, който пази реда на улицата.
2. (общо) Човек, който стои на пост; пазач, охранител.
- Ударение
- стража̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стра-жар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стражари
Примери за използване на стражар
(история)
- Стражарят наду свирката, за да спре каруцата.
- В разказа се описва срещата на героя със селския стражар.
(общо)
- Двама стражари пазеха входа на крепостта.
Синоними на стражар
Как се пише стражар
Грешни изписвания: стражяр, стръжар, стражър
Пише се с а след ж (-ар), а не с я, тъй като ж е винаги твърда съгласна в съвременния български език.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стража
Образувано от съществителното 'стража' (охрана) + наставка за деятел '-ар'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- селски стражар
- нощен стражар
Фразеологизми:
- стражари и апаши
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
