стражник
[ˈstraʒnik]
стражник значение:
Какво е стражник? Лице, което носи стража; въоръжен пазач.
1. (исторически) Лице, което носи стража; въоръжен пазач.
2. (исторически) Нисш полицейски чин в царска Русия и в следосвобожденска България; полицай.
- Ударение
- стра̀жник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- страж-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стражници
Примери за използване на стражник
(исторически)
- Стражникът стоеше неподвижно пред портите на двореца.
(исторически)
- Двама стражници отведоха арестувания в участъка.
Как се пише стражник
Грешни изписвания: стражнек, стръжник, стражнйк
Образувано с наставката -ник.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стражь
Произлиза от 'страж' (пазач) + наставка '-ник'. Коренът е общославянски, свързан със 'стерега' (пазя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен стражник
- нощен стражник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
