Dumite-BG – онлайн речник за българския език

страхлив

[straxˈlif]

страхлив значение:

Какво е страхлив? Който изпитва страх постоянно или лесно; който няма смелост.

1. (пряко) Който изпитва страх постоянно или лесно; който няма смелост.
2. (преносно) Който изразява страх, боязън или несигурност (за поглед, жест и др.).
Ударение
страхлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
страх-лив
Род
мъжки
Мн. число
страхливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на страхлив

(пряко)
  • Страхливият войник изостави поста си при първия гърмеж.
  • Тя беше твърде страхлива, за да скочи с бънджи.
(преносно)
  • Той хвърли страхлив поглед към началника си.
  • В очите му се четеше страхливо очакване.

Синоними на страхлив

Антоними на страхлив

Как се пише страхлив

Грешни изписвания: страхлиф, стръхлив, страхлйв
При проверка на звучната съгласна 'в' в края на думата, се прави проверка с форма, където след нея стои гласна (напр. страхливи).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страхъ
Произлиза от съществителното 'страх' (старобълг. 'страхъ') + продуктивната наставка за прилагателни имена '-лив', означаваща склонност към дадено действие или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страхлив човек
  • страхлив заек
  • страхлив поглед
Фразеологизми:
  • страхлив като заек

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.