страшник
[ˈstraʃnik]
страшник значение:
Какво е страшник? В миналото (предимно през османското владичество и Възраждането): полски пазач, пъдар или въоръжен пазач на реда.
1. (история) В миналото (предимно през османското владичество и Възраждането): полски пазач, пъдар или въоръжен пазач на реда.
2. (фолклор/разговорно) Нещо или някой, който изглежда страшно; плашило.
- Ударение
- стра̀шник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- страш-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- страшници
Примери за използване на страшник
(история)
- Страшникът обикаляше нивите, за да пази реколтата от крадци.
- Иван Вазов често споменава турските страшници в своите разкази.
(фолклор/разговорно)
- Направили са някакъв страшник в градината, за да гонят птиците.
Синоними на страшник
Как се пише страшник
Грешни изписвания: стръшник, страшнйк
Пише се с 'ш' (от 'страшен', 'страх').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:страх
От 'страшен' (предизвикващ страх) или директно от 'страх' с наставка '-ник'. Първоначалното значение е свързано с длъжностно лице, което пази реда и всява респект/страх.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
