стяжение
[stʲɐˈʒɛniɛ]
стяжение значение:
Какво е стяжение? Фонетично явление, при което две съседни гласни се сливат в една (дълга) гласна или дифтонг.
1. (лингвистика) Фонетично явление, при което две съседни гласни се сливат в една (дълга) гласна или дифтонг.
2. (книжовно/остаряло) Действие по стягане, сгъстяване или компресиране на нещо.
- Ударение
- стяжѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стя-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- стяжения
Примери за използване на стяжение
(лингвистика)
- В новогръцкия език често се наблюдава стяжение на гласните.
- Стяжението променя ритмичната структура на думата.
(книжовно/остаряло)
- Чувстваше стяжение в гърдите.
Синоними на стяжение
Антоними на стяжение
Как се пише стяжение
Грешни изписвания: стежение, стяженйе
Пише се с 'я' в корена под ударение (променливо я) и окончание '-ие'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стѧжениѥ
От глагола 'стѧзати' (стягам, съединявам). Калка на гръцкия граматически термин 'synairesis'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
