суетене
[su.ɛˈtɛ.nɛ]
суетене значение:
Какво е суетене? Действието по глагола суетя се; безпокойно, хаотично движение или шетане, породено от прибързаност или вълнение.
1. (пряко) Действието по глагола суетя се; безпокойно, хаотично движение или шетане, породено от прибързаност или вълнение.
- Ударение
- суетѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-е-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- суетения (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на суетене
(пряко)
- В кухнята настана голямо суетене преди пристигането на гостите.
- Празничното суетене по улиците започваше още от сутринта.
Синоними на суетене
Антоними на суетене
Как се пише суетене
Грешни изписвания: суетяне, светене, соетене
Думата е отглаголно съществително на -ене. Въпреки че идва от глагола суетя се (II спрежение), окончанието следва модела за образуване на съществителни от глаголна основа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суета
Произлиза от глагола 'суетя се', който е производен на старобългарската дума 'суета' (празнота, безсмислие). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни '-ене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- празнично суетене
- голямо суетене
- безмислено суетене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
