суперконцентрация
[supɛrkont͡sɛntrat͡sija]
суперконцентрация значение:
Какво е суперконцентрация? Състояние на изключително висока наситеност на дадено вещество в разтвор или обем.
1. (химия / физика) Състояние на изключително висока наситеност на дадено вещество в разтвор или обем.
2. (психология) Способност за изключително силно и неразсеяно насочване на вниманието върху даден обект или дейност.
- Ударение
- суперконцентра̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-пер-кон-цен-тра-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- суперконцентрации
Примери за използване на суперконцентрация
(химия / физика)
- Опитът изискваше суперконцентрация на киселината.
- В ядрото на звездата се наблюдава суперконцентрация на материя.
(психология)
- Шахматистът изпадна в състояние на суперконцентрация по време на финала.
Синоними на суперконцентрация
Антоними на суперконцентрация
Как се пише суперконцентрация
Грешни изписвания: супер-концентрация, соперконцентрация, суперкунцентрация, суперконцентръция, суперконцентрацйя
Пише се слято, тъй като супер- е словообразувателна представка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:super + concentratio
От 'super' (свръх) и 'concentratio' (събиране в център, сгъстяване).
Употреба
Чести словосъчетания:
- момент на суперконцентрация
- постигам суперконцентрация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
