Dumite-BG – онлайн речник за българския език

суперсполучлив

[supɛrspolut͡ʃˈlif]

суперсполучлив значение:

Какво е суперсполучлив? Изключително успешен; който е постигнал много висок резултат.

1. (Пряко) Изключително успешен; който е постигнал много висок резултат.
Ударение
суперсполучлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
су-пер-спо-луч-лив
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
суперсполучливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суперсполучлив

(Пряко)
  • Това беше един суперсполучлив опит за стартиране на бизнес.
  • Филмът се оказа суперсполучлив и спечели много награди.

Синоними на суперсполучлив

Антоними на суперсполучлив

Как се пише суперсполучлив

Грешни изписвания: супер-сполучлив, супер сполучлив, соперсполучлив, суперспулучлив, суперсполочлив, суперсполучлйв
Думи с представка супер- се пишат слято в българския език.

Етимология

Произход:Латински/Български
Оригинална дума:super + сполука
Хибридна дума: латинска представка 'супер-' (над, свръх) и българското прилагателно 'сполучлив'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.