суфикс
[ˈsufiks]
суфикс значение:
Какво е суфикс? Морфема, която се поставя след корена на думата (или след друга наставка) и служи за образуване на нови думи или форми на думи.
1. (лингвистика) Морфема, която се поставя след корена на думата (или след друга наставка) и служи за образуване на нови думи или форми на думи.
- Ударение
- су̀фикс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-фикс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- суфикси
Примери за използване на суфикс
(лингвистика)
- В думата 'учител', '-тел' е словообразувателен суфикс.
- Българският език е богат на умалителни суфикси.
Синоними на суфикс
Антоними на суфикс
Как се пише суфикс
Грешни изписвания: суфигс, софикс, сувикс, суфйкс
Проверка за звучност: думата завършва на -кс (проверка: суфиксът, суфикси).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:suffixus
От латинското 'suffixus', минало причастие на 'suffigere' (прикрепям отдолу/отзад, добавям). 'Sub' (под/след) + 'figere' (закрепвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- словообразувателен суфикс
- формаобразувателен суфикс
- умалителен суфикс
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
