Енциклопедия на българския език

съ-

[sɐ]

съ- значение:

Какво е съ-? Словообразувателна предтавка (префикс), която внася значение за: 1) Заедност, съвместност (напр. съжителство); 2) Приближаване, събиране на едно място (напр. събирам); 3) Сравнение или подобие (напр. съразмерен).

1. (морфология) Словообразувателна предтавка (префикс), която внася значение за: 1) Заедност, съвместност (напр. съжителство); 2) Приближаване, събиране на едно място (напр. събирам); 3) Сравнение или подобие (напр. съразмерен).
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
съ
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съ-

(морфология)
  • съученик (учи заедно с друг)
  • сънародник (от един и същи народ)
  • събирам (свиквам на едно място)

Как се пише съ-

Пише се съ-. Когато коренът на думата започва със 'с' или 'з', представката може да се удължи в със- само в редки случаи или при предлога 'със', но като префикс основната форма е 'съ-' (напр. състезание, създавам). Изключение: 'със-' се среща рядко за благозвучие или емфаза в остарели форми, но стандартно е 'съ-' (съюз, съвет).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ
Наследник на праславянския предлог/префикс *sъ (с, заедно).