Енциклопедия на българския език

съблазнителност

[sɐblɐzˈnitɛlnost]

съблазнителност значение:

Какво е съблазнителност? Качеството на някой или нещо да бъде привлекателно, изкусително или чаровно по начин, който подбужда желание.

1. (общо) Качеството на някой или нещо да бъде привлекателно, изкусително или чаровно по начин, който подбужда желание.
Ударение
съблазнѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съб-лаз-ни-тел-ност
Род
женски
Мн. число
съблазнителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблазнителност

(общо)
  • В погледа ѝ имаше опасна съблазнителност.
  • Рекламата разчиташе на съблазнителността на предложението.

Синоними на съблазнителност

Антоними на съблазнителност

Как се пише съблазнителност

Пише се с ъ в първата сричка. Коренът е блаз (сравнете с блазня).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
Производно на прилагателното 'съблазнителен', което идва от старобългарската дума 'съблазнъ' (изкушение, препъване).