Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съблазняване

[sɐbɫɐznʲa̟vɐnɛ]

съблазняване значение:

Какво е съблазняване? Действието по привличане, омайване и склоняване на някого към сексуална близост или влюбване.

1. (пряко) Действието по привличане, омайване и склоняване на някого към сексуална близост или влюбване.
2. (преносно) Склоняване към нещо нередно, порочно или изгодно чрез обещания и примамки.
Ударение
съблазня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съб-лаз-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
съблазнявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблазняване

(пряко)
  • Изкуството на съблазняването изисква търпение и психология.
  • Филмът разказва за дългото и сложно съблазняване на главната героиня.
(преносно)
  • Съблазняването на избирателите с неизпълними обещания е честа практика.
  • Не се поддавай на съблазняване с лесни печалби.

Антоними на съблазняване

Как се пише съблазняване

Грешни изписвания: саблазняване, съблазнйаване, съблъзняване, съблазнявъне
Думата се пише със ъ в първата сричка (представка съ-). Коренът е блазн-. Променливото я се запазва, тъй като ударението пада върху него.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
От старобългарската дума 'съблазнъ' (препъване, скандал, изкушение). Формирано като отглаголно съществително от 'съблазнявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опит за съблазняване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.