съблазън
[sɐˈblazɐn]
- Ударение
- събла̀зън
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съб-ла-зън
- Род
- женски
- Мн. число
- съблазни
Как се пише съблазън
Грешни изписвания: съблазънта, саблазън, съблъзън, съблазан
Думата завършва на -ън. В членувана форма (женски род) се пише съблазънта (не изпада гласната, тъй като е част от корена в именителен падеж, но при членуване се запазва за благозвучие в съвременния език, за разлика от мъжкия род).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
Старобългарска дума (съблазнъ), произлизаща от глагола 'съблазнити', който е свързан с 'блазнъ' (грешка, измама, заблуда). Първоначалното значение е свързано с въвеждане в грях или изкушение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпадам в съблазън
- устоявам на съблазън
- голяма съблазън
Фразеологизми:
- камък за съблазън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
