съблазън

[sɐˈblazɐn]

съблазън значение:

Какво е съблазън? Съблазън е нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава. Може да бъде материално или нематериално, но винаги е нещо, което привлича човека и го кара да пожелае нещо. Материално нещо, което предизвиква желание за собственост или използване, като например скъпа кола или луксозна вила. Нематериално нещо, което предизвиква желание за опитване или изживяване, като например приключение или романтична връзка.

1. Съблазън е нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава. Може да бъде материално или нематериално, но винаги е нещо, което привлича човека и го кара да пожелае нещо. Материално нещо, което предизвиква желание за собственост или използване, като например скъпа кола или луксозна вила. Нематериално нещо, което предизвиква желание за опитване или изживяване, като например приключение или романтична връзка.

Ударение: събла̀зън
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: съб-ла-зън
Род: женски
Мн. число: съблазни

Докладвай грешка в описанието

Как се пише съблазън

Грешни изписвания: съблазънта, саблазън, съблъзън, съблазан

Думата завършва на -ън. В членувана форма (женски род) се пише съблазънта (не изпада гласната, тъй като е част от корена в именителен падеж, но при членуване се запазва за благозвучие в съвременния език, за разлика от мъжкия род).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:съблазнъ

Старобългарска дума (съблазнъ), произлизаща от глагола 'съблазнити', който е свързан с 'блазнъ' (грешка, измама, заблуда). Първоначалното значение е свързано с въвеждане в грях или изкушение.

Употреба

Чести словосъчетания:

изпадам в съблазън
устоявам на съблазън
голяма съблазън

Фразеологизми:

камък за съблазън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.