събличам
[sɐˈblit͡ʃɐm]
събличам значение:
Какво е събличам? Махам дрехите от тялото на някого; съзимам облекло.
1. (бит) Махам дрехите от тялото на някого; съзимам облекло.
2. (преносно/разговорно) Обирам някого до шушка; отнемам имуществото на някого.
- Ударение
- съблѝчам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- съб-ли-чам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- събличам се
- Видова двойка
- съблека
Форми на думата събличам 40
- съблича
- събличат
- събличаш
- събличаме
- събличате
- събличаше
- събличай
- събличайки
- събличайте
- събличал
- събличала
- събличали
- събличало
- събличалия
- събличалата
- събличалите
- събличалият
- събличалото
- събличан
- събличана
- събличани
- събличано
- събличания
- събличаната
- събличаните
- събличаният
- събличаното
- събличах
- събличаха
- събличахме
- събличахте
- събличащ
- събличаща
- събличащи
- събличащо
- събличащия
- събличащата
- събличащите
- събличащият
- събличащото
Примери за използване на събличам
(бит)
- Майката съблича детето преди баня.
- Лекарят го накара да си съблече ризата за преглед.
(преносно/разговорно)
- Лихварите го събличат гол с високите си лихви.
Синоними на събличам
Антоними на събличам
Как се пише събличам
Грешни изписвания: сабличам, зъбличам, съблйчам, събличъм
Пише се с ъ в представката ('съ-'), което е характерен български правописен модел за тази представка. Съгласната е 'с', а не 'з', въпреки озвучаването пред 'б'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвлачити
От старобългарското 'съвлачити', което е комбинация от 'съ-' (отделяне, надолу) и 'влачити' (дърпам, влача). Етимологично означава 'свличам дрехата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- събличам се гол
- събличам палто
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.