Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съборче

[sɐˈbɔrt͡ʃɛ]

съборче значение:

Какво е съборче? Малък по мащаб събор; локално празненство или среща на група хора.

1. (пряко) Малък по мащаб събор; локално празненство или среща на група хора.
Ударение
събо̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-бор-че
Род
среден
Мн. число
съборчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съборче

(пряко)
  • В края на селото си спретнахме импровизирано съборче с музика и скара.

Синоними на съборче

Антоними на съборче

Как се пише съборче

Грешни изписвания: саборче, събурче

Коренът на думата се пише с ъ (събор), което се запазва и в умалителната форма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съборъ
Умалителна форма на 'събор'. Произлиза от старобългарския глагол 'събирати' (събирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • селско съборче
  • горско съборче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.