събутилник
[sɐbuˈtilnik]
събутилник значение:
Какво е събутилник? Приятел, с когото някой често пие алкохол; компания на маса.
1. (разговорно/шеговито) Приятел, с когото някой често пие алкохол; компания на маса.
- Ударение
- събутѝлник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-бу-тил-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- събутилници
Примери за използване на събутилник
(разговорно/шеговито)
- Той се обади на стария си събутилник, за да полеят повишението.
- В кръчмата винаги го чакаха верните му събутилници.
Синоними на събутилник
Антоними на събутилник
Как се пише събутилник
Грешни изписвания: сабутилник, съботилник, събутйлник, събутилнйк
Пише се със съ- (представка) и и (в суфикса -ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бутилка
Словообразувателна игра на думи (каламбур). Образувана по модела на 'съмишленик', 'съученик' или 'спътник', използвайки представката за съвместност 'съ-' и корена 'бутил-' (от бутилка). Значението буквално е 'човек, с когото споделяш бутилка'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
