Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съвест

[ˈsɤvɛst]

съвест значение:

Какво е съвест? Вътрешно чувство за морална отговорност за собственото поведение; способност за самооценка на постъпките от гледна точка на добро и зло.

1. (етика/психология) Вътрешно чувство за морална отговорност за собственото поведение; способност за самооценка на постъпките от гледна точка на добро и зло.
Ударение
съ̀вест
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-вест
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвест

(етика/психология)
  • Неговата съвест не му позволяваше да излъже.
  • Тя постъпи според съвестта си.

Синоними на съвест

Антоними на съвест

Как се пише съвест

Грешни изписвания: съвес, савест
Думата завършва на групата съгласни -ст, която трябва да се изписва пълно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣсть
Старобългарска калка на гръцката дума 'syneidēsis' (съзнание, съвест), съставена от представката 'съ-' (с, заедно) и корена 'вест' (знание, вѣмь - зная). Буквално означава 'съ-знание', споделено знание за добро и зло.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чиста съвест
  • гузна съвест
  • гласът на съвестта
  • свобода на съвестта
Фразеологизми:
  • гризе ме съвестта
  • нямам капка съвест
  • по съвест
  • за успокоение на съвестта

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.