съглашател
[sɐɡɫɐˈʃatɛl]
съглашател значение:
Какво е съглашател? Човек, който е склонен към безпринципни компромиси и споразумения с противника, обикновено в ущърб на собствената си идеология или група; опортюнист.
1. (политика/история) Човек, който е склонен към безпринципни компромиси и споразумения с противника, обикновено в ущърб на собствената си идеология или група; опортюнист.
- Ударение
- съглаша̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-гла-ша-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съглашатели
Примери за използване на съглашател
(политика/история)
- В партията го обявиха за съглашател и го изключиха.
- Политическите съглашатели често губят доверието на електората.
Синоними на съглашател
Антоними на съглашател
Как се пише съглашател
Грешни изписвания: съгласител, саглашател, съглъшател, съглашътел
Коренът е глас, пише се с 'а'. Наставката е -ател.
Етимология
Произход:Руски/Български
Оригинална дума:соглашатель
Заемка от руски език или калка, базирана на корена 'съгласие'. Исторически термин, навлязъл широко в политическата лексика през XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически съглашател
- дребнобуржоазен съглашател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
