съглашателски
[sɐɡlɐˈʃatɛlski]
съглашателски значение:
Какво е съглашателски? Който е свойствен на съглашателство; който е склонен към безпринципни компромиси, отстъпчивост и примиренчество с противника.
1. (политика/преносно) Който е свойствен на съглашателство; който е склонен към безпринципни компромиси, отстъпчивост и примиренчество с противника.
- Ударение
- съглаша̀телски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съг-ла-ша-тел-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съглашателски
Примери за използване на съглашателски
(политика/преносно)
- Партията беше обвинена в водене на съглашателска политика.
- Неговият съглашателски тон дразнеше радикалните привърженици.
Синоними на съглашателски
Антоними на съглашателски
Как се пише съглашателски
Грешни изписвания: съглашателцки, саглашателски, съглъшателски, съглашътелски, съглашателскй
Пише се с ъ в първата сричка (от предлога 'съ-' + 'глас').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съгласие
Произлиза от глагола 'съгласявам се' и съществителното 'съглашател' (човек, склонен към безпринципни споразумения), образувано под руско влияние ('соглашатель').
Употреба
Чести словосъчетания:
- съглашателска политика
- съглашателско поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
