Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съгрешаване

[sɐgrɛˈʃavanɛ]

съгрешаване значение:

Какво е съгрешаване? Извършване на грях или морално нарушение; постъпване неправилно спрямо определени норми.

1. (религия/етика) Извършване на грях или морално нарушение; постъпване неправилно спрямо определени норми.
Ударение
съгреша̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-гре-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
съгрешавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съгрешаване

(религия/етика)
  • Искреното разкаяние след съгрешаване е път към прошката.
  • Повторното съгрешаване тежи повече на съвестта.

Синоними на съгрешаване

Антоними на съгрешаване

Как се пише съгрешаване

Грешни изписвания: съгришаване, сагрешаване, съгрешъване, съгрешавъне

Представката е съ- (не са-), коренът се пише с е (от грех).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:грях
От съществителното 'грях' (грехъ) чрез глагола 'съгреша'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • волно съгрешаване
  • неволно съгрешаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.