Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съдбина

[sɐdˈbinɐ]

съдбина значение:

Какво е съдбина? Стечение на обстоятелствата в живота на човек или народ, възприемано като предопределено от висша сила; участ.

1. (общо) Стечение на обстоятелствата в живота на човек или народ, възприемано като предопределено от висша сила; участ.
2. (поетично) Бъдеще, това, което предстои да се случи.
Ударение
съдбѝна
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съд-би-на
Род
женски
Мн. число
съдбини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съдбина

(общо)
  • Тежка е била народната съдбина през вековете на робство.
(поетично)
  • Никой не знае каква съдбина му е отредена.

Синоними на съдбина

Как се пише съдбина

Грешни изписвания: садбина, съдбйна
Думата се пише със ъ в корена, проверка може да се направи с думата съд.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫдъ
Произлиза от корена 'съд' (съдене, присъда). В миналото е носела значението на божие отсъждане или предопределение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • историческа съдбина
  • злощастна съдбина
  • решавам съдбините на света
Фразеологизми:
  • игра на съдбата
  • пръстът на съдбата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.