съдебен
[sɐˈdɛbɛn]
съдебен значение:
Какво е съдебен? Който се отнася до съда (институцията), съдопроизводството или правораздаването.
1. (право) Който се отнася до съда (институцията), съдопроизводството или правораздаването.
- Ударение
- съде́бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-де-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съдебни
Примери за използване на съдебен
(право)
- Тя работи в съдебната палата.
- Предстои тежък съдебен процес срещу обвиняемия.
Синоними на съдебен
Антоними на съдебен
Как се пише съдебен
Грешни изписвания: садебен, съдебан
Думата се пише със ъ в корена (под ударение). В суфикса се пише е (съдебен), което е бегло и изпада в множествено число (съдебни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫдъ
Произлиза от съществителното 'съд' (институция или присъда) + наставката '-ебен'. Коренът е праславянски *sǫdъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебна система
- съдебен лекар
- съдебен заседател
- съдебно решение
- съдебно минало
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
