съдилище
[sɐˈdiliʃtɛ]
съдилище значение:
Какво е съдилище? Държавен орган или институция, която осъществява правораздаване; съд.
1. (право) Държавен орган или институция, която осъществява правораздаване; съд.
2. (архитектура) Сградата, в която се помещава съдебната институция.
3. (преносно) Място или ситуация, където се дава морална оценка или възмездие.
- Ударение
- съди́лище
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-ди-ли-ще
- Род
- среден
- Мн. число
- съдилища
Примери за използване на съдилище
(право)
- Върховното съдилище се произнесе с окончателно решение по казуса.
(архитектура)
- Тълпата се събра пред градското съдилище, очаквайки присъдата.
(преносно)
- Съвестта е най-строгото съдилище за човека.
Синоними на съдилище
Как се пише съдилище
Грешни изписвания: садилище, съдилеще, съдйлище, съдилйще
Думата се пише с ъ в първата сричка (корен съд) и завършва на -ище, характерна наставка за място.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫдилиштє
Произлиза от глагола 'съдя' и наставката за място '-илище'. В старобългарския и църковнославянския език означава място, където се извършва съд.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Народно съдилище
- върховно съдилище
- военно съдилище
Фразеологизми:
- Страшното съдилище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
