съзаклятнически
[sɐzɐˈkʎatnit͡ʃɛski]
съзаклятнически значение:
Какво е съзаклятнически? Който се отнася до съзаклятие или съзаклятник; конспиративен.
1. (пряко) Който се отнася до съзаклятие или съзаклятник; конспиративен.
2. (преносно) Който изразява тайнственост, скрито разбирателство или обща тайна.
- Ударение
- съзакля̀тнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-зак-лят-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
Примери за използване на съзаклятнически
(пряко)
- Разкрита бе тайната квартира на съзаклятническата организация.
(преносно)
- Двамата си размениха бърз, съзаклятнически поглед.
Синоними на съзаклятнически
Как се пише съзаклятнически
Грешни изписвания: съзъклятнически, съзаклятничезки, сазаклятнически, съзаклятнйчески, съзаклятническй
Пише се с 'я' (променливо я) и наставката е '-ически', а не '-ески'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ- + заклинати (кълна се)
Произлиза от съществителното 'съзаклятие' (заговор), което е калка на гръцкото 'synōmosía' или латинското 'conjuratio' (обща клетва, заклеване заедно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- съзаклятнически поглед
- съзаклятнически шепот
- съзаклятническа дейност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
