съзаклятничество
[sɐzɐˈklʲatnit͡ʃɛstvo]
съзаклятничество значение:
Какво е съзаклятничество? Тайно споразумение между група хора за извършване на преврат, бунт или друго действие срещу властта; конспиративна дейност.
1. (общо) Тайно споразумение между група хора за извършване на преврат, бунт или друго действие срещу властта; конспиративна дейност.
- Ударение
- съзакля̀тничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зак-лят-ни-чест-во
- Род
- среден
- Мн. число
- съзаклятничества
Примери за използване на съзаклятничество
(общо)
- Той беше обвинен в съзаклятничество срещу короната.
- Цялото съзаклятничество беше разкрито от тайната полиция.
Синоними на съзаклятничество
Как се пише съзаклятничество
Грешни изписвания: сазаклятничество, съзъклятничество, съзаклятнйчество, съзаклятничеству
Пише се с двойно н само в прилагателното (съзаклятническата), но съществителното следва морфологичния строеж на наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ- + заклинати
Произлиза от 'съзаклятие' – полагане на обща клетва (заклинание) за извършване на тайно дело.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обвинение в съзаклятничество
- участие в съзаклятничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
