Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съзвучен

[sɐzˈvut͡ʃɛn]

съзвучен значение:

Какво е съзвучен? Който звучи хармонично, който е в благозвучие с нещо друго; хармоничен.

1. (музика) Който звучи хармонично, който е в благозвучие с нещо друго; хармоничен.
2. (преносно) Който е в съгласие, съответствие или унисон с нещо (идеи, настроения, време).
Ударение
съзву'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съз-ву-чен
Род
мъжки
Мн. число
съзвучни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съзвучен

(музика)
  • Акордите бяха съзвучни и приятни за ухото.
  • Гласът му беше съзвучен с мелодията на цигулката.
(преносно)
  • Неговото предложение беше съзвучно с целите на организацията.
  • Поезията му е съзвучна с проблемите на модерния човек.

Как се пише съзвучен

Грешни изписвания: съсвучен, сазвучен, съзвочен
Пише се с з (съзвучен), тъй като представката е съ-, а коренът започва със звучната съгласна з (звук).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:звук
Образувано от представка 'съ-' (заедно, с) и корен 'звук' + наставка '-ен'. Калка на латинското *consonans*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съзвучен с времето
  • съзвучен с изискванията

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.