съзвучно
[sɐˈzvuʧno]
съзвучно значение:
Какво е съзвучно? С хармонично звучене; мелодично и приятно за слуха.
1. (музика) С хармонично звучене; мелодично и приятно за слуха.
2. (преносно) В пълно съответствие или съгласие с нещо.
- Ударение
- съзву́чно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- съ-звуч-но
Примери за използване на съзвучно
(музика)
- Гласовете на хора се лееха съзвучно и чисто.
- Инструментите свиреха съзвучно.
(преносно)
- Думите му прозвучаха съзвучно с настроенията на тълпата.
- Действията им бяха съзвучни с новата политика на фирмата.
Антоними на съзвучно
Как се пише съзвучно
Грешни изписвания: сазвучно, съзвочно, съзвучну
Пише се с ъ в представката (съ-) и у в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук
Образувано с представка 'съ-' (заедно, с) и корен 'звук', плюс наставка. Буквално означава 'звучащо заедно с нещо друго'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звуча съзвучно
- действам съзвучно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
