съзиждане
[sɐˈzijdɐnɛ]
съзиждане значение:
Какво е съзиждане? Процес на творческо изграждане, създаване или сътворяване на нещо значимо, трайно и конструктивно (обикновено в абстрактен или възвишен смисъл).
1. (книжовно) Процес на творческо изграждане, създаване или сътворяване на нещо значимо, трайно и конструктивно (обикновено в абстрактен или възвишен смисъл).
- Ударение
- съзѝждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зиж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съзиждания
Примери за използване на съзиждане
(книжовно)
- Неговата поезия е акт на духовно съзиждане.
- Период на съзиждане след разрухата на войната.
Синоними на съзиждане
Антоними на съзиждане
Как се пише съзиждане
Грешни изписвания: съзиждани, сазиждане, съзйждане, съзиждъне
Думата завършва на -не, характерно за отглаголните съществителни имена от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьдати
От старобългарския глагол 'съзьдати' (създавам, строя), който е производен на съществителното 'зид' (стена, зидария). Носи идеята за изграждане, полагане на основи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовно съзиждане
- мирно съзиждане
- труд и съзиждане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
