съизвършителство
[sɐizvɐrʃiˈtɛlstvo]
съизвършителство значение:
Какво е съизвършителство? Форма на съучастие, при която две или повече лица участват пряко и съвместно в изпълнението на умишлено престъпление.
1. (право) Форма на съучастие, при която две или повече лица участват пряко и съвместно в изпълнението на умишлено престъпление.
- Ударение
- съизвърши'телство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-из-вър-ши-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- съизвършителства
Примери за използване на съизвършителство
(право)
- Съдът повдигна обвинение за съизвършителство в грабеж.
- Разграничаването между помагачество и съизвършителство е ключов момент в наказателния процес.
Синоними на съизвършителство
Антоними на съизвършителство
Как се пише съизвършителство
Грешни изписвания: саизвършителство, съизвършителцтво, съйзвършителство, съизваршителство, съизвършйтелство, съизвършителству
Думата се пише с щ само в корена на сродни думи (напр. 'върша', 'вършещ'), но тук звукът е ш пред наставката. Представката е съ-, а не 'са-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:върша
Произлиза от глагола 'върша' с представки 'съ-' (за общност) и 'из-' (за завършеност), плюс наставка '-тел' (деец) и '-ство' (абстрактно съществително). Калка на юридически термини от латински и западноевропейски езици (напр. comp-lic-ity).
Употреба
Чести словосъчетания:
- форма на съизвършителство
- доказано съизвършителство
- действат в съизвършителство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
