съизповедник
[sɐispoˈvɛdnik]
съизповедник значение:
Какво е съизповедник? Човек, който изповядва същата вяра или религия като друг; събрат по вяра.
1. (религия) Човек, който изповядва същата вяра или религия като друг; събрат по вяра.
2. (религия / история) Човек, който споделя страданията и гоненията за вярата заедно с друг.
- Ударение
- съизповѐдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-из-по-вед-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съизповедници
Примери за използване на съизповедник
(религия)
- Всички съизповедници се събраха в храма за обща молитва.
- Тя намери утеха сред своите съизповедници.
(религия / история)
- Светите мъченици и техните съизповедници са почитани от църквата.
Синоними на съизповедник
Антоними на съизповедник
Как се пише съизповедник
Грешни изписвания: съ-изповедник, саизповедник, съйзповедник, съизпуведник, съизповеднйк
Думата се пише слято като едно съществително с представка съ-.
Етимология
Произход:Български / Църковнославянски
Оригинална дума:съ + изповедник
Префигирана форма с 'съ-' (заедно, общо) към 'изповедник' (човек, който изповядва вярата си, често с цената на страдание, или който приема изповед).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
