съименник
[sɐiˈmɛnik]
съименник значение:
Какво е съименник? Човек, който носи същото име като друг човек.
1. (общо) Човек, който носи същото име като друг човек.
- Ударение
- съимéнник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-и-мен-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съименници
Примери за използване на съименник
(общо)
- Срещнах своя съименник на конференцията.
- В класа имам двама съименници – и двамата се казват Иван.
Синоними на съименник
Как се пише съименник
Грешни изписвания: съименнинк, саименник, съйменник, съименнйк
Думата се пише с двойно н (нн), защото е образувана от корен, завършващ на н (имен-) и наставка, започваща с н (-ник). Пише се със ъ и и, а не с 'й'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:име
Образувана с представка 'съ-' (заедно, общо) + корен 'имен' + наставка '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
