съименниче
[sɐiˈmɛnniʧɛ]
съименниче значение:
Какво е съименниче? Малък съименник; дете, което носи същото име като някой друг (често по-възрастен роднина или известен човек).
1. (пряко) Малък съименник; дете, което носи същото име като някой друг (често по-възрастен роднина или известен човек).
2. (преносно) Гальовно или иронично обръщение към човек със същото име.
- Ударение
- съимѐнниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-и-мен-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- съименничета
Примери за използване на съименниче
(пряко)
- Дядото гордо гушна своето малко съименниче.
- Поздравихме малкото съименниче за имения му ден.
(преносно)
- Ех, съименниче, пак сме на едно мнение!
Синоними на съименниче
Как се пише съименниче
Грешни изписвания: съимениче, саименниче, съйменниче, съименнйче
Думата се пише с двойно н, тъй като се образува от корена име + наставката -ник (съименник), а умалителната форма запазва двойното съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съименник
Умалителна форма на думата 'съименник'. Образувана чрез морфологична деривация с добавяне на наставката за умалителност '-че' към основната форма. Коренът 'име' е от праславянски произход (*jьmę).
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко съименниче
- мило съименниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
