Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съквартирантка

[sɐkvɐrtiˈrantkɐ]

съквартирантка значение:

Какво е съквартирантка? Жена или момиче, което живее в едно жилище (стая, апартамент) заедно с друго лице, обикновено споделяйки наема и разходите.

1. (бит) Жена или момиче, което живее в едно жилище (стая, апартамент) заедно с друго лице, обикновено споделяйки наема и разходите.
Ударение
съквартира'нтка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-квар-ти-рант-ка
Род
женски
Мн. число
съквартирантки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съквартирантка

(бит)
  • Новата ми съквартирантка е студентка по медицина.
  • Търся си съквартирантка за двустаен апартамент в центъра.

Как се пише съквартирантка

Грешни изписвания: саквартирантка, съквартиранка, съквъртирантка, съквартйрантка, съквартирънтка
Пише се с съ- в началото. Съдържа групата от съгласни -нтк- (т-то трябва да се пише, въпреки че понякога не се чува ясно).

Етимология

Произход:Български / Немски / Латински
Оригинална дума:съ + квартира
Женски род на 'съквартирант'. Образувана от представката 'съ-' (заедно) и 'квартира' (от немски Quartier, латински quartarius - четвърт) + наставка '-антка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • търся съквартирантка
  • идеална съквартирантка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.