съоткривател
[sɐotkriˈvatɛl]
съоткривател значение:
Какво е съоткривател? Лице, което е направило откритие съвместно с един или повече други хора.
1. (наука) Лице, което е направило откритие съвместно с един или повече други хора.
- Ударение
- съоткрива̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-от-кри-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съоткриватели
Примери за използване на съоткривател
(наука)
- Той е официално признат за съоткривател на структурата на ДНК.
- Двамата учени бяха наградени като съоткриватели на новия химичен елемент.
Синоними на съоткривател
Как се пише съоткривател
Грешни изписвания: саоткривател, със откривател, съуткривател, съоткрйвател, съоткривътел
Думата се пише слято с представка 'съ-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ + откривател
Префиксално образувание с преднаставка за съвместност 'съ-' и съществителното 'откривател'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
