Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съперничество

[sɐˈpɛrnit͡ʃɛstvo]

съперничество значение:

Какво е съперничество? Отношения между лица или групи, които се стремят към една и съща цел, като всеки се опитва да надмине другия.

1. (общо) Отношения между лица или групи, които се стремят към една и съща цел, като всеки се опитва да надмине другия.
Ударение
съпѐрничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-пер-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
съперничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съперничество

(общо)
  • Съперничеството между двете фирми доведе до по-ниски цени за потребителите.
  • Тяхното професионално съперничество прерасна в лична вражда.

Синоними на съперничество

Антоними на съперничество

Как се пише съперничество

Грешни изписвания: саперничество, съперничесво, съпернйчество, съперничеству

Думата се пише с ъ в първата сричка и групата съгласни -ств-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съпьрникъ
Произлиза от съществителното 'съперник', което е образувано от предлог 'съ-' (с) и корен, свързан с глагола 'пря' (споря, боря се). Наставката '-ество' формира абстрактно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ожесточено съперничество
  • спортно съперничество
  • политическо съперничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.