Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съплеменник

[sɐˈplɛmɛnik]

съплеменник значение:

Какво е съплеменник? Човек, който принадлежи към същото племе или народностна група като друг човек.

1. (етнография / пряко) Човек, който принадлежи към същото племе или народностна група като друг човек.
Ударение
съплѐменник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-пле-мен-ник
Род
мъжки
Мн. число
съплеменници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съплеменник

(етнография / пряко)
  • Вождът събра всички свои съплеменници на съвет.
  • Той срещна свой съплеменник далеч от родината и се зарадва на родната реч.

Синоними на съплеменник

Антоними на съплеменник

Как се пише съплеменник

Грешни изписвания: съплеменик, саплеменник, съплеменнйк
Думата се пише с двойно 'н', тъй като се образува от корен, завършващ на 'н' (племен-) и наставката '-ник'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + племя
Образувана с префикс 'съ-' (заедно, общо) и корен 'племе' + суфикс '-ник'. Означава човек от същото племе.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.