Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съпритежател

[sɐpritɛˈʒatɛl]

съпритежател значение:

Какво е съпритежател? Лице, което притежава право на собственост върху вещ или имот заедно с едно или повече други лица.

1. (право/икономика) Лице, което притежава право на собственост върху вещ или имот заедно с едно или повече други лица.
Ударение
съпритежа'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-при-те-жа-тел
Род
мъжки
Мн. число
съпритежатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съпритежател

(право/икономика)
  • Той е съпритежател на 50% от акциите на дружеството.
  • Всички наследници са вписани като съпритежатели на имота.

Синоними на съпритежател

Антоними на съпритежател

Как се пише съпритежател

Грешни изписвания: сапритежател, съспритежател, съпрйтежател, съпритежътел
Думата започва с представката съ- (заедност). Двойно 'т' няма.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:притежавам
Образувано от представка 'съ-' + 'притежател' (от глагола 'притежавам', корен 'теж/тяж' - нещо придобито).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съпритежател на имот
  • съпритежател на акции
  • законен съпритежател

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.