Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съпричастие

[sɐpriˈt͡ʃastiɛ]

съпричастие значение:

Какво е съпричастие? Чувство на жалост, отзивчивост и емоционално споделяне на чужда болка или проблем.

1. (общо) Чувство на жалост, отзивчивост и емоционално споделяне на чужда болка или проблем.
Ударение
съприча̀стие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-при-час-ти-е
Род
среден
Мн. число
съпричастия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съпричастие

(общо)
  • Обществото изрази своето дълбоко съпричастие към жертвите на трагедията.
  • Липсата на съпричастие е белег за емоционална студенината.

Антоними на съпричастие

Как се пише съпричастие

Грешни изписвания: съпречастие, съпричастйе, сапричастие, съпрйчастие, съпричъстие
Пише се слято. Втората гласна е и (от причастен), а не е.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:sympatheia / compassio
Калка на гръцкото *sympatheia* (съчувствие) или латинското *compassio*. Образувано от *съ-* (заедно) + *причастност* (участие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изразявам съпричастие
  • дълбоко съпричастие
  • демонстрирам съпричастие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.