Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съпричастност

[sɐpriˈt͡ʃastnost]
Ударение
съприча̀стност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-при-част-ност
Род
женски
Мн. число
съпричастности
Докладвай грешка в описанието

Как се пише съпричастност

Грешни изписвания: съпричасност, сапричастност, съпрйчастност, съпричъстност, съпричастнуст
Думата съдържа групата от съгласни -стн-. При изговор т често изпада, но при писане се запазва (проверка: съпричастен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:причѧстиѥ
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'съпричастен', което е калка на гръцки или латински модели за 'участие заедно с някого'. Коренът е свързан с 'част' – да бъдеш част от нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изразявам съпричастност
  • чувство за съпричастност
  • социална съпричастност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.