Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съседен

[sɐˈsɛdɛn]

съседен значение:

Какво е съседен? Който се намира, живее или е разположен непосредствено до друг; близък по място.

1. (пряко) Който се намира, живее или е разположен непосредствено до друг; близък по място.
2. (преносно) Който се отнася до съседите.
Ударение
съсѐден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-се-ден
Род
мъжки
Мн. число
съседни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съседен

(пряко)
  • Живеем в съседния вход.
  • Това се случи в съседното село.
  • Двете страни са съседни и имат обща граница.
(преносно)
  • Чуваха се съседни гласове през стената.
  • Отношенията ни не са чисто съседни, а приятелски.

Антоними на съседен

Как се пише съседен

Грешни изписвания: съсъден, саседен

Думата се пише с променливо я (в случая е), което не се променя в я, тъй като коренът е с е (съсед). Проверката се прави чрез сродна дума, в която гласната е под ударение: съсѐд.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫсѣдъ
Произлиза от съществителното 'съсед', което има праславянски корени (*sǫsědъ), образувано от префикса *sǫ- (съ-) и глагола *sěděti (седя) – буквално 'който седи заедно с някого'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съседен имот
  • съседна държава
  • съседна стая
  • съседен ъгъл

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.