Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съселянче

[sɐˈsɛljɐnt͡ʃɛ]

съселянче значение:

Какво е съселянче? Дете, което е родом или живее в същото село, в което живее говорещият или друго лице.

1. (пряко) Дете, което е родом или живее в същото село, в което живее говорещият или друго лице.
Ударение
съсѐлянче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-се-лян-че
Род
среден
Мн. число
съселянчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съселянче

(пряко)
  • Като малки с едно съселянче тичахме по цял ден из ливадите.

Синоними на съселянче

Как се пише съселянче

Грешни изписвания: съселенче, саселянче
Променливо 'я': в тази форма се запазва 'я', тъй като е в ударена сричка (в основната форма 'селянин' ударението е другаде, но тук пада върху корена пред наставката).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:село
Образувано от предлога 'съ-' (заедност) + 'селянин' (жител на село) + умалителна наставка '-че'. Означава дете от същото село.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малко съселянче
  • старо съселянче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.