съсипателен
[sɐsiˈpatɛlɛn]
съсипателен значение:
Какво е съсипателен? Който причинява съсипване, разруха, големи щети или разорение.
1. (пряко) Който причинява съсипване, разруха, големи щети или разорение.
2. (преносно) Който изтощава напълно физическите или душевните сили; крайно уморителен.
- Ударение
- съсипа̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-си-па-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съсипателни
Примери за използване на съсипателен
(пряко)
- Войната имаше съсипателен ефект върху икономиката на страната.
- Градушката се оказа съсипателна за реколтата тази година.
(преносно)
- След съсипателен ден в офиса, той нямаше сили за нищо.
- Критиката беше съсипателна за самочувствието на младия автор.
Синоними на съсипателен
Антоними на съсипателен
Как се пише съсипателен
Грешни изписвания: съсипателан, сасипателен, съсйпателен, съсипътелен
Пише се с 'ъ' в първата сричка и завършва на '-телен' (не '-телан'). Проверка: съсипвам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съсипвам
Производно от глагола 'съсипвам' (унищожавам, разрушавам) + наставка '-телен' за образуване на качествени прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съсипателна критика
- съсипателна война
- съсипателен труд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
