Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съсипник

[sɐˈsipnik]

съсипник значение:

Какво е съсипник? Човек, който съсипва, руши или пилее нещо (имущество, здраве, живот и др.); разсипник.

1. (разговорно/неодобрително) Човек, който съсипва, руши или пилее нещо (имущество, здраве, живот и др.); разсипник.
Ударение
съси'пник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-сип-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
съсипници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съсипник

(разговорно/неодобрително)
  • Този съсипник проигра парите на баща си на хазарт.
  • Махни се от машината, съсипник такъв!

Антоними на съсипник

Как се пише съсипник

Грешни изписвания: сасипник, съсипнек, съсйпник, съсипнйк
Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и и в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съсипвам
От глагола 'съсипвам' (унищожавам, развалям) + наставка за деец '-ник'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.